Какво знаем и не знаем за метеоритите?

10-04-2019 10:23

Какво

Това е една изключително интересна тема, която решихме да засегнем в блога ни, във връзка с парченцата истински метеорит, които можете да добавите към избрания от Вас пакет на Истинска звезда.

Затова и искаме да Ви запознаем по-обстойно с произхода на метеоритите. Сигурни сме, че ще Ви бъде много любопитно да прочетете следващите редове!

Още от дълбока древност били известни случаи, когато от небето падали камъни или железни късове. За това свидетелстват и летописите. Макар това да е станало повод за легендите на различните народи за огнени змейове в небето, в науката тези “небесни камъни” всъщност наричаме метеорити.

Какво се случва, когато падне метеорит?

Наблюдават се зрелищни светлинни явления. Метеоритът прелита във въздушното пространство като болид под формата на ярка звезда, която бързо се увеличава по своята яркост, превръщайки се в огнено кълбо с опашка и озарява със силна светлина, а на небето след него остава бледо светеща, извита следа.

Болидът може да се види в радиус на 300-400 километра а звуковите явления се разпространяват на по-малко разстояние.

Изчезването на кълбо, чиито полет е само няколко секунди, е съпроводено със силни удари, които могат да бъдат оприличени на взривове. Земната повърхност се разтриса и това се усеща и в жилищните сгради -  разтварят се врати и падат прозорци.

Как са приемали метеоритите в древността?

В древността падането на метеорити се тълкувало като предсказание за едно или друго събитие в живота на царете. Метеоритите били обоготворени, намерили своето място в храмовете, полагали ги заедно с покойниците при погребване на царете или знатните хора. За това свидетелстват метеоритите намерени при разкопките на древни гробници. Неслучайно камата на Тутанкамон, намерена в саркофага е направена от метеоритно желязо.

В Духовенството от всички религии, падането на метеорит било тълкувано като вест за нещастия или като божие наказание и възмездие заради прегрешение.

Знахарите третирали метеоритите като лековито средство против разни болести. Стривали метеорита на прах, смесвали го с различни билки и давали на болните да пият тази вода.

От изследвания знаем, че преди 3000 години култът към метеоритите се е разпространил по целия Древен Изток и в Римската империя, а древните монети от това време били гравирани с изображения на метеорити.

Любопитен факт: Император Траян и Елагабал са изобразявали метеорити на своите монети. 

И до ден днешен се среща преклонение пред метеорити. Пример за това е,  взидания в стената на храма малък каменен метеорит в религиозният център на мюсюлманите в град Мека в Саудитска Арабия , на който вярващите и до ден днешен се покланят.

Любопитен факт: През 1492 година около град Ензисхайм в Германия пада каменен метеорит, тежащ 127 кг.

С какво обясняваме падането на метеоритите?

Изследователите не могат предварително да се предскажат къде и кога ще падне метеорит. Метеоритите падат по всяко време на денонощието и на годината и на всякакви места по земното кълбо.

Метеоритите навлизат в земната атмосфера от междупланетното пространство. Внезапното им появяване  не позволява на учените да го изследват с точност и се е налагало да разчитата на показанията на случайни очевидци.

Разлика между метеорити и астероиди

Метеоритите навлизат в земната атмосфера с огромна скорост, която достига от 13 до 70 км/сек. Преди да падне метеорита на Земята, той се нарича метеорно тяло. И така в междупланетното пространство съществуват не метеорити, а метеорни тела (астероиди). Съществената разлика между едните и другите се състои в това, че метеоритите след преминаването си през земната атмосфера са подложени на резки изменения и получават след падането си на Земята вече съвършено друг облик в сравнение с онзи, който те са имали до влизането им в земната атмосфера.

Метеорните тела в междупланетното пространство се движат около Слънцето по определени орбити, подобно на планетите, които се движат около Слънцето, включително и нашата Земя. Броят на метеорните тела е огромен. Орбитите на много от тях пресичат орбитата на Земята. Следователно, ако в точката, където се пресичат орбитите се окажат едновременно Земята и метеорното тяло, последното попада в атмосферната обвивка на Земята. И така неправилно е да се казва, че метеоритите падат върху Земята. Правилно е да се казва че се срещат със Земята при своето движение около Слънцето.

В случай че метеорното тяло се движи срещу Земята, скоростта, с която то ще влети в атмосферата (така наречената геоцентрична скорост), ще бъде най-голяма, достигайки 70 и повече километра в секунда. Тази скорост се получава от скоростта на движението на Земята и на метеорното тяло около Слънцето. Ако ли пък метеорното тяло се движи по направление на движението на Земята, т.е. догонва Земята, то попада в атмосферата с възможно най-малка скорост, която се определя от разликата между скоростите на метеорното тяло и на Земята, увеличена от притеглянето на Земята (тя достига 10 км в секунда).

Болидът, който лети по небето в този именно момент, изчезва, осветяването на местността при нощно падане спира, а остатъка от метеорното тяло с образувалата се върху него кора на топене сменя посоката на движението си (която е първоначално е могла да бъде всякаква) с почти вертикална и пада върху повърхността на Земята, подчинявайки се на земното привличане. И падналия на Земята камък или желязна маса се нарича метеорит.

Особено рязко се раздробяват метеорните тела в крайния участък на пътя пред областта на задържането. В резултат на раздробяването метеоритите най-често падат на групи или дори като истински каменни или железни дъждове, след които по някога събират стотици и хиляди метеорити. А единичните падания на метеорити представляват рядкост. Метеоритните дъждове се разсейват по повърхността на Земята върху площ от няколко десетки квадратни километри, имащи форма на елипса. За това местата на падането на метеоритни дъждове се наричат елипси на разсейването.

Падайки по-ниско от областта на задържането, метеоритите успяват до толкова да изстинат, че вдигнати веднага след падането им те се оказват само топли или най-много горещи, но съвсем не нажежени, както мнозина често мислят. Това става поради факта, че метеорните тела прелетяват през атмосферата с космическа скорост в продължение само на няколко секунди. За такъв кратък срок те не успяват да се нагреят вътре, като запазват температура близка до нулата. Нагряват се, кипят и се изпаряват само повърхностните слоеве, които непрекъснато се откъсват от метеорното тяло под натиска на въздуха и се отхвърлят в опашката на болида. Като преминава през горните слоеве на тропосферата, чиято температура е равна на -50 С, метеоритите, по точно техните повърхностни частици, ще успеят значително да изстинат.

Каменните метеорити, (които падат най-често) са с много ниска топлопроводимост и току що паднали на земята, температурата във вътрешността им е почти равна на нула градуса. Така метеоритите при падането си не могат да причиняват пожари, дори и ако паднат върху лесно запалими материали. Ние знаем много примери, когато метеоритите са падали върху слама, върху сгради и не само не са причинявали пожар, но дори и не са обгаряли тези предмети. За това всички слухове, че например от паднал метеорит е изгоряла къща или някакво друго здание, са съзнателно лъжливи.

ЛЮБОПИТНО: По пресмятане на учените всяка година по цялото земно кълбо падат не по-малко от хиляди метеорити. Същевременно в продължение на годината във всички страни на света се намират средно едва 400-500 метеорита. Това се обяснява с факта, че е твърде трудно да се намерят метеоритите, паднали далеч от населените пунктове. Огромен брой метеорити падат в моретата и океаните, които съставляват повече от 70% от цялата площ на земното кълбо.

Източник: тази статия се позовава на написаното в книгата на руският писател Е.Л.Кринов „НЕБЕСНИ КАМЪНИ (МЕТЕОРИТИ)“. Преведена и издадена на 31.05.1951г.  само с тираж от 3000 бр. Една от малкото издавани на тази тема книги на български език.

Българското метеоритно общество е научно звено към „Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити“ (БАТСЗМ). Неговата цел е да издири проучи и класифицира метеоритите паднали на територията на Република България. Да възобнови една забравена наука в нашата родина. Да попълни колекциите на музеите ни и да предостави полезни знания на младите, бъдещи учени на България. Помагайте всички.


Този сайт използва бисквитки, за да се гарантира, че получавате най-доброто преживяване на нашия уебсайт.

Добре